Отварям профила на Деница в Инстаграм и от него струи елегантност, ухае на ароматно капучино, морски бриз и свежи цветя. Коя е тя? Стилна, 27-годишна дама със специално отношение към красотата. Красотата като състояние на духа. За нея тя е начин да изразиш себе си, но и нещо, което само ти можеш да видиш. А личният стил е разпознаваемият почерк на всеки човек, който остава дълго дори след като той вече не съществува. Срещнахме се онлайн в една слънчева, февруарска сутрин, за да си говорим за общата ни любов към Одри Хепбърн и за още ред неща… За да е пълно изживяването, можете да си пуснете този плейлист, докато четете.
Стилът ти показва това, което намираш за красиво
Деница започва да използва Инстаграм преди около 7 години. За мен той е кратко бягство от реалността в забързаното ежедневие, лек полъх на естетика, мечтани дестинации и изкуство.
Дълги години мечтае да следва мода или изкуство в Милано. Научих езика, подадох документите си, но в последния момент се наложи да остана в България и да не последвам мечтата си. Другата ѝ страст е психологията. Не беше дълга дилемата към какво да се насоча, следването ми премина изключително гладко и с постоянно вдъхновение. Сега съм посветена на нея, планирам магистратура по „Философия и психоанализа“, а преди няколко седмици се дипломирах и като пренатален психолог от института по психоанализа в Санкт Петербург.
Отношението ѝ към модата
Дени е от тези дами, за които преходните модни тенденции не са определящи. Старае се повечето дрехи, които влизат в гардероба ѝ да остават там за повече от няколко сезона. Обича да добавя класики, които не остаряват. Както наскоро Ралф Лорън сподели в своя биографичен филм: „Аз не съм фен на модата“. Имам доста класически дрехи, една от тях е моят тренчкот. На няколко години е, купих го когато предишният вече ми омаля, а разлика между двата модела почти няма. Сега си спомних, че вдъхнах втори живот на стария като махнах ръкавите му и той се превърна в удобна тренч рокля, модел, повлиян от Мегън Маркъл. Друг елемент, който периодично обновява, е бялата риза.
От Одри до Дени
Връзката между Одри Хепбърн и Дени се вижда още в името ѝ в Инстаграм (@fromaudreytodenny). Въпросната модна икона е двигател на личния ѝ стил през годините. За пръв път чува за нея, когато е на шест. От тогава запомних тази фина жена, която с лекота носеше черната си рокля и диамантените си обеци. Този образ се запечата в съзнанието ми.
Ако се загледате, можете да откриете и физически прилики между двете – не само в стила им на обличане. Дени отдава това на факта, че когато се възхищаваш на някого, безсъзнателно започваш да пресъздаваш как той говори, движи се или изглежда. От нейния стил най-често заимствам семплата елегантност, изразена в балетни пантофки, черна рокля и панталон капри (панталон с дължина, почти покриваща прасеца – бел. авт.). Още по-интересното е, че Дени е родена на 20 юни 1993 г., а пък Одри Хепбърн умира на 20 януари същата година. Няма нищо случайно.
Мнозина са ценили стила на Одри още приживе, когато е станала муза на Hubert de Givenchy. Ако беше жива днес, вероятно нямаше да има разлика в стила или поведението ѝ. Дори щеше да е еталон за непреходност, вероятно отново би била идеал за Живанши, Диор или Шанел. Дени открива в нея непринуденост, липса на излишна суета и поза. Леко срамежлива, колеблива, умерена във всяко свое действие. Харесва и Грейс Кели поради сходните им качества. В процеса на разговор стана дума и за филма Grace of Monaco, с Никол Кидман в главната роля (ако не сте го гледали, горещо го препоръчваме). Проследява живота на Кели, след като става принцеса на Монако, както и краят на актьорската ѝ кариера.
Деница много обича да гледа ретро филми, защото те са одухотворение на поизчезналия блясък и ценности, за които често копнеем. Любимият ѝ такъв с Одри Хепбърн е Сабрина (1954) с режисьор Били Уайлдър. Тази любовна история е класика, която ме грабва всеки път. Там за пръв път Живанши създава тоалети за екранен образ на Одри.
„Харесва ми да събирам вдъхновение – любима книга, черно-бял филм, изложба в някоя галерия.“
От българските издания е фен на сп. L’europeo – харесва ѝ неголямата обвързаност му с актуални събития и че винаги когато да го отвори, може да научи нещо ново.
Литературата, която чете, варира откъм теми – от пренатална психология, през Deepak Chopra, до художествена литература, за която се старае винаги да намира време. Зарежда се от природата – от нейните цветове, от всяко нещо, което събужда сетивата ѝ.
И тъй като сега сме принудени да обръщаме повече внимание на фантазията си, я попитах: Ако сега можеше да избереш една напитка, четиво и дестинация, които да се слеят в съвършенния кадър, какви биха били те? Студена чаша просеко, книгата на Мими Торисън за старата италианска кухня и изглед към брега на Амалфи. Романтичен предиобед.
Обича да пътува с автомобил (особено до Италия). Чувства се най-добре, когато избягва туристическите атракции, а се слива с местните и усеща истинската енергия на града. При последното ни пътуване с моя съпруг потеглихме от София и след 14 часа се оказахме във Верона. След това последва Бергамо, Милано, а по пътя обратно се отбихме през Белград. Мечатех отдавна да посетя изложба на Марина Абрамович и когато това се случи не бях на себе си от щастие!
В отношението ѝ към изкуството има пръст и нейната майка, която е художник. Споделя, че си е поставила за цел да посещава поне по една изложба за три месеца (нещо, което аз също смятам да направя). Защото искам да съм в течение на това какво се случва. Но изкуството присъства навсякъде – не е само по изложбите.
И тя като всички нас копнее за момента, в който отново ще може да посети любимото си кафе и отпивайки от вкусното капучино, да се любува на това как хората бавно се връщат към нормалния начин на живот.
Разгледайте профила на Дени в Instagram тук.
Прочетете останалите интервюта в блога тук.
