This post is also available in English.
Горещ августовски ден в любимия ми Пловдив. А аз съм се запътила към магазина на българския моден дизайнер Тодор Тумбалев, когото познавам благодарение на курсовете по мода, които и двамата посещавахме. Той ме приветства топло и още от самото начало усещам, че следва интересен разговор. Приятно четене!
Твоят бранд носи мотото „Модерен дух в класически форми“ и това си личи от всяка твоя дреха. Какво е отношението ти към модните тенденции?
Аз съм привърженик на устойчивата мода. От години съм фен на сакото и го нося по всякакви поводи, защото то никога няма да излезе от мода. Тенденциите са около нас и моделите, които аз правя, са заимствани от тях до известна степен. Те са важни, но не им робувам.
Виждам, че обичаш костюмите. Помниш ли кога облече такъв за пръв път?
Имам няколко спомена. Първият беше, когато си купих сако преди абитуриентския ми бал. Дотогава не бях носил. Беше малко по-дълго от класическото с по-свободна кройка. Съчетах го с дънки и лилава риза и се получи много ефектно. А след повода продължих да нося тези дрехи и по-нататък, а не ги оставих забравени в гардероба.
Вторият ми спомен е свързан с моя приятелка от Виена, която познаваше човек, работещ в Zegna. Тогава вече имах няколко костюма и знаех, че ми харесват. Нейният познат ми даде да пробвам един и като го сложих, се почувствах невероятно, като друг човек. Казах си „Еха!“ (смее се).
На мен много често само сакото ми е необходимо, за да се почувствам по този особен начин.
Сакото ли е главният герой в твоя бранд?
Да. Моята идеална комбинация е съчетанието на костюм или само сако с тениска. Това е част от моя стил още от преди години. Днес това е известно на всеки, включително и в България. Докато преди 4-5 години това тепърва навлизаше на мода. А за мен това винаги е било моето нещо. Като костюмите, които аз правя, са малко по-различни – те имат разпознаваеми елементи, които да накарат хората да си кажат „Ето, това е костюм на Тодор Тумбалев“.
Вие предлагате и опция за изработване на костюм по поръчка. Смяташ ли, че се връщат старите методи на мода?
Това за западната част на света до известна степен не е излизало от мода. Но според мен в България е било забравено през последните години поради ред фактори – икономически, липса на майстори и пр. Но напоследък аз забелязвам такъв тренд, най-вече в София. Има доста брандове, предлагащи точно такива tailor-made дрехи.
За мен българският мъж се връща към това постепенно.
„Освен че иска костюмът да му стои добре, го има и момента на галене на егото.“
Малко хора гледат на дадено сако като на дреха, направена така, че да изглежда добре и да издържа дълги години носене. Аз имам голям набор от семпли платове и ще му покажа широка гама от цветове. Можем да намерим нещо средно между неговата идея и това, което аз ще му предложа.
Представи си, че брандът ти се развиваше през миналия век. Какви дрехи би създавал тогава?
Дори и тогава вероятно бих наблегнал на костюма, защото е основополагащ в модата. Неговата популярност може би невинаги е била толкова голяма, но все пак. Но никога не съм се възприемал като моден дизайнер.
А като какъв се виждаш?
Като човек, който прави дрехи. Искам те да бъдат интересни, разпознаваеми. Но се усещам като социална личност. Комуникацията е сред силните ми черти и това ми доставя удоволствие. Виждам се по-скоро като публична фигура, която прави интересни дрехи.
Какво е за теб суетата? И според теб кой пол е по-суетен – мъжете признават ли си?
Всичко е тотално различно тук в сравнение с Лондон например, където живях 8 години. Във Великобритания мъжът е доста суетен от гледна точка на обличане. Но за България образът на съвременния Бай Ганьо излиза в съзнанието ми – дънки с кръпки и тениска с маркова щампа. Това не е суетен човек за мен – той е по-скоро кон с капаци. Докато суетата за мен е много специфично нещо. Обрани количества от нея не са нещо лошо, напротив – аз също съм суетен. Случва ми се да се преоблека няколко пъти дневно. Но тази суета не трябва да те завладява.
Българският мъж според мен не е толкова суетен колкото дамите тук. Докато в Западна Европа вече като че ли нещата са 50 на 50. И според мен жените там са една по-малко суетни от българките.
А имаш ли любима държава?
Много обичам Италия! Не харесвам много Англия, но пък обичам Лондон. На сърце ми е и Франция, която нямам търпение да посетя!
На какво те научи кариерата ти като модел и статист?
Като статист съм работил повече. Беше яко преживяване (особено в началото). Тъй като тази работа е странична за много хора идват всякакви – певци, модели и пр. Голяма част от времето не прекарвахме в снимки, а в общуване един с друг. И така всъщност си създадох много приятелства, контакти и ме обогати като човек.
Имаш ли модна икона, чийто стил те вдъхновява?
Дейвид Бекъм, Мариано Ди Вайо, Венсан Касел, Серхио Рамос, Роуан Роу. Това, което ги обединява, е класата.
А любим моден дизайнер?
Няма как да не обърна внимание на това, което Върджил Абло направи през последните години с OFF White. Нареди бранда за отрицателно време до големите модни къщи, които са в бизнеса от години. Вдъхновявал съм се и от Карл Лагерфелд, Томи Хилфигер, Том Форд и др. От всеки съм взимал по нещо.
Модата за теб е…
начин на изразяване.
Какво те движи всеки ден?
Желанието да постигам целите си и в основата стои това да имам стойностен живот, като накрая да си кажа „Евала, Тодоре!“. Живот, в който не съм се спрял пред нищо.
А аз нямам какво да добавя – освен да кажа „Евала, Тодоре!“.
Можете да разгледате онлайн магазина на марката тук. И да го последвате във фейсбук и инстаграм.
