Ана Уинтур е от онези хора, които стават в ранни зори и спазват стриктен график, за да успеят. С времето съм се убедила, че това не работи за всеки, но несъмнено тя е от ярките примери за дисциплиниран човек. Ана е строгото и добре познатото лице, оглавяващо амерканския Vogue от 32 години насам. Подтикнати от „Дяволът носи Прада“ или не, повечето от нас си я представяме като човека с твърдата ръка, определящ кой заслужава почетно място в модната индустрия, и кой – не. Нейният „боб“ или прическата, която я прави разпознаваема, се е превърнала в неразделна част от визията ѝ и не я е променяла от години. А тъмните очила не са претенциозна прищявка, а са свързани със здравословен проблем с очите.
Журналистиката е в кръвта ѝ
Още в ранния ѝ пубертет получава ценни съвети от баща си, Чарлз Унитур, дългогодишен редактор на анлийския вестник The Evening Standard. Израснала през 60-те, когато правилата се рушат с пълна сила, Ана е готова да промени света.
Светът на журналистиката я хвърля в непознати води, което я кара да се учи в движение. Но творческия ѝ усет никога не я предава. През 80-те, когато става моден редактор на сп. New York, решава да накара художници да нарисуват новите дизайнерски колекции. Благодарение на нетрадиционния ѝ подход тя е наета в американския Vogue.
Работата ѝ в американския Vogue
Ана Уинтур успява да раздвижи статуквото още с първата си корица. По това време царуват строги правила за това как да изглеждат дамите в списанията: безупречно гримирани, с много бижута и снимани в близък план.
Затова за ноемврийския брой от 1988 г. не е предвидено израелски модел да бъде на корицата, но Ана решава да следва интуицията си. Кадърът изглежда така, сякаш току-що е заснет на улицата. Моделът Микаела Берку е облечен с дънки на Guess и блуза на Кристиан Лакроа. Първоначалната идея била момичето да е облечено с костюм от френския дизайнер, но това отпада, защото е качило няколко килограма. Затова в редакцията взимат смелото решение да комбинират дизайнерската дреха с обикновени дънки. Ана дори получава обаждане от печатницата с въпрос дали не е станала някаква грешка, избирайки точно този кадър за корица.
„Не можех да ги виня. Това със сигурност променяше всички правила. Микаела не гледаше право в камерата, даже по–лошо – очите ѝ бяха почти затворени, а част от косата ѝ бе покрила лицето ѝ.“
Корицата ясно показва, че модата може да е достъпна, непринудена и забавна.
Пилотният за Ана Уинтур септемврийски брой година по-късно пък бута нова доза стени. От корицата за пръв път в историята грее ликът на тъмнокож модел. И това е не кой да е, а самата Наоми Кемпбъл. Много хора в издателството Condé Nast се съмняват, че този брой ще се продава, но Ана игнорира техните съвети и пуска и тази корица в печат.
Винаги в крак с времето
Уинтур е напълно наясно със случващото се по света. Това се вижда и от корицата от април 1993 г. от времето на финансовата криза. Ана посвещава този брой на дрехи и аксесоари под 500 долара и слага на корицата модели с напълно еднакви дрехи.
Тя взема под внимание и тенденциите, които се случват в света на културата. Затова в края на 90-те тя започва да слага все повече звезди на кориците вместо модели. От съвременна гледна точка това дори изглежда странно. Но тогава е било крайно необичайно да се сложи звезда от Холивуд на корицата на списание.
Ана поема и други рискове, използвайки списанието и като политическа трибуна. Когато Хилари Клинтън се появява в декемврийския брой от 1998 г. всички в редакцията са наясно с риска. Но той е премерен, тъй като това се случва в разгара на скандала с нейния съпруг. Хилари е представена като силна жена, която може да превъзмогне и това.
Зад тъмните очила всъщност се крие човек, готов да помогне
Ана винаги е готова да бъде полезна, но маската от предразсъдъци, поставена ѝ от обществото заради отговорната ѝ работа, не позволява това лесно да излезе на повърхността. С решението си да направят поредица видеа „Go Ask Anna“ („Попитай Ана“) в YouTube, Vogue правят поредния опит да покажат Ана в непринуден разговор със случаен минувач от улицата или с известна личност.
Освен да работи почти денонощно, да дава полезни съвети и да отговаря на въпроси, Ана е и създател на CFDA/Vogue Fashion Fund. След терористичната атака от 11 септември 2001 г. много дизайнери изпитват големи финансови затруднения. Трагедията се случва в разгара на модната седмица в Ню Йорк и за много млади дизайнери отлагането на модните ревюта се равнява на банкрут. Ана и нейните колеги решават да създадат този фонд в подкрепа на изгляващите дизайнери. Всяка година се организира състезание, а голямата награда е 400 хил. долара. Един от най-ярките моменти, запечатал се в съзнанието ми е, когато цветнокож дизайнер, участник в състезанието, изрича следното изречение:
„Сега ще кажа нещо, което Ана сигурно не иска да знаете. Но тя всъщност е много добър човек!“
Тази година инициативата е насочена в подкрепа на дизайнерите, чийто бизнес е сериозно застрашен от световната пандемия.
Met Gala – модното събитие на годината
Ана Уинтур е и съорганизатор на Met Gala, известна още като Оскарите на модата. Събитието се провежда в световноизвестния музей Метрополитън в Ню Йорк. На Met Gala присъстват само специално подбрани лица, като всеки гост трябва да дари 25 хиляди долара на Института за мода към музея. Всяка година има различна тема на облеклото, която трябва да се спази от всеки присъстващ. Благодарение на това грандиозно събития през годините Ана е помогнала да се съберат на 231 млн. долара. А ето и две от любимите ми визии – тази на Ким от 2019, дизайнер Thierry Mugler, и на Риана от 2018, а дизайнът е на Maison Martin Margiela.
През последните години се появяват твърде много слухове относно свалянето ѝ от върха. Независимо дали това ще се случи скоро, или не, човекът, който ще седне на нейното бюро, трудно ще надмине голямото наследство, което Ана оставя зад гърба си.
