Интервюта,  Нови публикации

Лора Капустина

Лора е сред тези дами, които ти правят впечатление, както от малкия екран, така и в социалните мрежи. Енергията и борбеността ѝ привлякоха погледа ми още от кастингите на Master Chef и бях сигурна, че тя ще стигне напред в състезанието. Днес, близо година по-късно, тя е гостът в блога за декември.

 

Кога се появиха първите ти признаци на любов към готвенето?

Не съм сигурна, че имам точен отговор на този въпрос, защото си спомням как като бях малка обожавах да правя с баща ми всяка неделя сутрин закуска – предимно тестени неща като палачинки, мекици и пържени филийки, но това не е кой знае какво готвене. Всъщност започнах да готвя доста късно – на 19, когато вече живеех сама и нямаше на кого да разчитам да свърши това вместо мен.

А спомняш ли си кога за пръв път обу високи токчета? Какво символизират те за теб, че са част и от блога ти?

Не помня първия път, когато обух обувка на висок ток, но когато бях около 7-ми клас, вече бях луда по тях. Причаквах майка ми да излезе от нас и нападах обувките ѝ. Може би моята любов към токчетата идва именно от нея, защото още от дете я помня заобиколена от много красиви обувки, по-голямата част от които бяха на ток. Беше много смешно как разбра тя, че ѝ ги нося. Имам значително по-широк крак от нея и въпреки, че тогава ми ставаха обувките ѝ, явно съм успяла да разширя някои от тях и тя разбра. Като се замисля за мен е забавен спомен, но едва ли за нея е така. Извинявай, мамо… Реших да им придам такава стойност в блога си, защото ми се стори някак неочаквано и много пасва на личността ми.

Ако можеше да избереш само едно нещо, на което да научиш последователите си, кое ще бъде то?

Категорично бих искала да ги науча, че няма нищо лошо в това да не ти се получи нещо. Може би дори това е най-сигурният начин, че човек ще научи нещо. Ако не се откаже, разбира се. Винаги казвам, че това, че съм в ролята на човек, даващ рецепти, далеч не ме прави перфектна. Всичко е проба-грешка. Един път се получава, друг – не. Но ако човек се откаже, се лишава от възможността да изпита радост, когато се случат нещата. Имам една рецепта в блога – веган торта с малини и лимон. Тази рецепта ми взе здравето по много причини, но си казах, че няма да ѝ се дам. Когато стана, най-хубавата част беше не само, че се бях преборила с нея, но и че читателите на блога много я харесаха и това придаде още повече смисъл на цялата ситуация.

Какво е отношението на хората към храната в днешно време? Обръща ли ѝ се достатъчно внимание?

Според мен отношението на хората към храна в днешно време е много объркващо. Хем отново започват да се ценят домашните и не толкова масови продукти, хем обаче тези, които се интересуват от тях, масово предпочитат да им се наслаждават в ресторант. Защо е толкова модерно да ядем домашно краве сирене и розови домати в ресторант, а не толкова вкъщи? И не искам да бъда разбрана погрешно, аз също обичам да ям навън и понякога ми се случва често, но не мисля, че е едното за сметка на другото. Може би това, което се опитвам да кажа, е, че масово хората знаят как да си поръчат точно това, което искат, в ресторант – неща които звучат и изглеждат не само модерно и вкусно, а и изискано, но в същото време нямат идея как да си ги приготвят сами.

Какво научи от участието си в Master Chef и съвпадна ли то с очакванията ти?

Master Chef беше толкова различно преживяване, че още не съм напълно сигурна как да го обобщя в няколко изречения. Беше наситено с толкова много емоции, че дори сега като се сетя след толкова време, може да ми се завие свят.

Кой е най-вкусният десерт, който си опитвала?

Наскоро качих рецепта за двойно шоколадов кейк. Рядко ям сладко, но ако ми се дояде и има такъв кейк около мен, почти няма шанс да му простя. 🙂

Не мога да не те попитам дали имаш любима коледна рецепта…

Коледа е празникът, който ме вдъхновява толкова много, че накрая нищо не мога да свърша. Имам милион и една идеи за бисквити, кейкове, торти, джинджифилови къщи и какво ли още не, че когато седна да мисля, кое точно ще направя, в главата ми става абсолютен хаос. Така че, не, нямам любима коледна рецепта, защото всички са толкова прекрасни, че не искам да изключа нито една.

Торта или кексче?

Торта. Декорацията на торти е в пъти по-приятна за мен. Имаш много повече поле за креативност и това е в пъти по-вълнуващо.

Шоколад или сметана?

Шоколад. Двоен по възможност и без портокал. :/

Книгите са друга твоя страст. Би ли споделила едно или две заглавия, които си си набелязала да прочетеш?

Напоследък не ми остава много време да чета, макар че съм се заредила с книги като в библиотека. “Момиче за милиарди” на Кевин Куан стои на бюрото ми от 3 месеца и не стигам до нея, но и нейното време ще дойде.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.